ХуЛите - Чергарско

(редактирано)

Не намерих дома си и не се превъзпитах.
По душа и съдба съм чергарка.
Нещо все ме пробожда точно тук - под лъжичката,
ако кротна за миг и не съм сред шамарите.
Не намерих покой. Чувам песни на китове.
Ултра-звук. Ултра-обич. Безбрежие.
Чувам как ветровете носят облачни стихове,
как покълват и раснат надеждите.
Виждам как нощем падат звезди,
как се раждат свръхнови в небето,
как нощта разпилява разкошни коси,
капки дъжд как във тъмното светят.
И усещам, че трябва за миг да не спирам,
да се движа във такт с Колелото,
да се скитам в сумрака, без дом да намирам
и да стискам в юмруци живота.

И се чувствам завършена. Скорост, ритъм, въртене
във посока далечна и близка.
Не се кланям на никого. Моят Господ е в мене.
Свобода е, когато поискаш.

Р.Симова, редактирано 2015