ХуЛите - В кварталната кръчма

Последният пиян се умори
да се надлъгва със света лъжовен...
Тя, истината го заряза призори –
бе твърде беден и не бе по джоба му.
Последният пиян бе сив и малък,
но питиета много бе изпил...
За да преглътне сухия си залък,
за чаша сливовица би убил!
Последният пиян се отегчи,
живота с хитрости да надживява.
Със чашата по–лесно се мълчи,
предателство по–лесно се прощава!
Последният пиян отдавна скри
душата си в бутилката с ракия...
Но стенеше наяве и насън дори:
Животе мой, ти ме надви – вземи я!