ХуЛите - Зимата на нашето безсилие.

(В памет на Вероника и всички прекършени животи...)

И сега само знаем, че боли безпощадно
от всички лъжи, паравани, заблуди,
от лешояди за зрелища гладни,
от апатия в мащаб до полуда,
от безсилие, че след ден, два или месец
и това ще премине в графата "потулено"
и животът ще продължава лежерно
в коловози на стари и нови безумия...

И все ще констатираме, че е страшно, болезнено...
А въглени ще разяждат сърца на родители-
в дворове пусти, разбити, почернени..

ТЕЖКО НИ С ТАКЪВ МАЩАБ БЕЗРАЗЛИЧИЕ!...