Прочит на снега
Автор: meiia Дата: 02.03.2015 @ 07:32:21 Раздел: Избрано любовна лирика
Навън е студ, а птиците гълчат
с опазените думички за лято.
По кожата на зимата личат
луничките земя, тъга и вятър.
Ти сам си там. Снегът боли
с небрежния си тон за песен
от тишина. Вали, вали, вали -
и, лекар, над болник надвесен
ти шепне, че е временно това
делене на отсамно и отвъдно.
Че някой ден ще сме си у дома,
докрай ще можем да се сбъднем.
Но днес ми чурулика този студ
с гласчетата на птици от раздяла.
Виновен е животът. Като Брут!
Защото аз без теб съм оцеляла.
И ми е трудно с птиците навън
да разгласявам новата година.
Не си ли с мен, кошмарен сън
е всеки ден. И бъдното e минало.
Навън е сняг. И вътре ме гори
студеният му от жестокост пламък.
Железни птици, каменни гори...
И аз-сама като надгробния ти камък.
|
|