ХуЛите - Трънен стих

С идеята за Светлина
напуснах себе си...

Върви душата ми през мъгливи поля.
В босите й стъпки няма кокичета -
понякога и тръните са Светлина.
Зад мен остават сенките
на три измислени от някой друг живота...
Завръщането е обичане
и най-високата Голгота.
Ще стигна ли???
Дали сълзите ми ще могат да измият
нозете на разпнатия блуден син?
Нощем, тръните не светят.
Луната лъже.
Никой няма да запее
ангелския химн.