ХуЛите - Пръстенче любов

ще дойде ден и аз ще се сбогувам
със слънцето, увиснало като домат,
до пръсване назрял в градината засмяна
с ленивите недели с дъх на палачинки
и по пижами с мармаладени трапчинки,
с цъфтящите ябълки гиздави булки,
и с пощурелите летни светулки

ще дойде ден и аз ще се сбогувам
имането си цяло ще раздам –
илюзиите, пътищата, книгите, мечтите
ще се обеля до душа – до зрънце вяра,
до глътчица надежда, до пръстенче любов –
на двете ми деца да ги оставя
ще дойде ден -
ще се сбогувам.