ХуЛите - Сърце

Последен пик и после ще е вече равно, равно...
Заслужен отдих за преследващ върховете.
От тях не можеш просто да се спускаш плавно.
Там – горе, смъкваш от гърба си страховете -

опразнена от снаряжението раница
и, със глава замаяна от кислород и щастие,
политаш, пътьом късайки хилядолетни граници,
и предразсъдъци, които властват,

че на човека не е писано да бъде птица.
От памтивека - от Икар и Слънцето.
И някой все ще изкълве зеницата ти,
във спор чие е падналото в пътя зрънце.

Ти можеш и да бъдеш друго нещо.
И да редуваш в крачка върховете с бездните.
Едно плашливо кенгуру, само в горещата
и страшна австралийска нощ беззвездна,

понесло краткия живот на дълги скокове.
Каквото и да си, едно е главното:
„Не се страхувай от препятствия високи.
Моли се само пътят да не стане равен.”