ХуЛите - Вращане на вересиите

Отива си човека-
отскоро непотребна вещ.
Снижава се полека,
катО изгарящата свещ.

Скъсяват се и дните
по пътя му немил- недраг.
Забравил за сръдните
в живота и на своя враг.

И дълги са нощите
в непоносимото легло.
Изправени- косите
от поднебесното тегло.

Живота връща вече
с вересиите накуп
и готви отдалече
местОто за пореден труп.