ХуЛите - Етюд край морето

Бях тъжна и самотна в този ден.
Краката ми...краката ми сами дойдоха.
Надушиха се демоните в мен
със вятъра – несретник и пройдоха

и седнаха да пият...самота.
На крачка от морето, върху дюните.
Един гладуващ гларус намота
валма от водорасли върху клюна си -

да кърпи скъсаната си рибарска мрежа.
Аз, гларусът и скитащият вятър -
натрапниците на това крайбрежие,
Изхвърлени от лодката на лятото.

О, самотата е известно питие.
Замезва се с горчилката от вчера,
от онзи ден, от цялото ти битие.
А мярката й...мярката не е премерена.

До тук. До падащия нощен мрак.
До, ако можеш да застанеш на краката си.
Нададе гларусът един победен грак.
Бе хванал първата си риба във водата.