Цивилизацията
Автор: Rodenavlotos Дата: 11.01.2015 @ 08:53:21 Раздел: Поезия
Нали е смазан и прорязан от разлом
светът, и има своите бездънни пропасти,
стоя си аз, във своя защитен от всичко дом -
душата си и не допускам гости.
И моля нежно и настойчиво да чукате,
ако поискате вратата да отворя.
Как иначе ще разбера с кого от тука,
през тези дълги разстояния говоря.
Как да услужа захар или чашка олио,
когато даже и очите ви не съм видяла,
не сме лудували в реката голи
и никога със вас не съм деляла
намазаната си със мармалад филия.
Стените ми са с двойна изолация.
Не можеш с чук или длето да ги разбиеш.
Подайте ми, подайте ми онези знаци,
които моето сърце да разпознае.
С които да те разпозная, мили мой,
ти, който си във края на безкрая.
И да подскаже, да - това е Той,
човекът, на когото си потребна.
Сама по себе си, цивилизацията не е бедствие.
Но зад дебелите, зад белите стени,
светът изгуби себе си след детството.
|
|