ХуЛите - Бягство

Има ъгълчета, из меандрите на мислите ми,
във които не посмявам да надникна -
стар таван, със паяжини провиснали.
Онзи детски страх у мен извикват,

първия и най-непреходния,
който с майчиното мляко сме засукали.
И порастването ни не е утеха.
Те са скрити - призраците ни и чукат, чукат

откъм вътрешната й черупка на душицата.
Ужасен си. Мислиш - ще пропукат
този свят, прилежно подреден и, птица ли,
нещо страшно ли ще изпълзи от тука,

като във картина на Дали. И бягаш...
Не преставаш цял живот да бягаш в някого.
Страшно е да бъдеш сам. И лягаш,
всичките си земни страхове съблякъл,

в нечии обятия спасен. Възможно ли е,
да е просто пазва любовта,
приютила нашата тревожност.
А от мекотата й дошла страстта.