ХуЛите - Вселена

По пепел и по дъх приличаме си с тебе.
Денят ни е лоза, протегнала гърбицата.
Нощта ни е софра, трикрака от безхлебие.
Душата ни - око, избодено от птица.

Светът ни е смален до чашчица от жълъд.
Във нея си побираме и любовта, и мъката.
Най-много да остане троха за някой гълъб.
Това сме си един за друг - и Рая си, и пъкъла.