ХуЛите - Луди работи

- Добър вечер, драги зрителки! Ето новините от днешния ден. Козата на баба Ценка се загуби в Долното дере и единствено благодарение на органите на реда в лицето на горския бе намерена преди да падне в Мътенишката река.

Бабите зашумяха одобрително, някои запляскаха с костеливите си ръце и се попреместиха по-близо до екрана - голям кашон, в който бяха изрязали дупка, облепена прилежно с целофан. Иззад целофана надничаше ушатата, рошава глава на говорителя Стефчо, внукът на дядо Доси. Преди пет години беше паднал от ореха на глава, нещо го шиха в болницата, нещо го тамъниха, ама си остана безобидно и на пристъпи ненормален. Като го хванеха бесовете се събличаше дибидюс гол, грабваше една сопа и хукваше из селото да гони гадинките по прашните улички. Селяните му бяха свикнали и не го закачаха - като се навикаше и утрепеше гъска-две му минаваше на момчето.

Иначе всяка вечер четеше новините на площада пред фурната. Бабите предпочитаха тях пред телевизора у дома - разменят по две-три приказки, вместо да кукуват в мрачните къщурки, коя с по някой оцелял дядка, коя съвсем празна, само с портрети на децата и внуците на изпомачкани снимки, мушнати във витринките на старите шкафове. Арсеналът за сядане варираше от изкорубени трикраки столчета (мнозинство) до шезлонга на баба Неделя - най-екзотичната вещ в селото, довлечена от внука й миналото лято, момичето му да си правело слънчеви бани в двора. Момичето че не се появи повече - не се, а и внукът изгряваше само от дъжд на вятър, ама шезлонгът й остана. Макар с големи усилия, тя всяка вечер го тътреше до площада, намърдваше се връз него и едното й око беше в плетката, а другото с удоволствие изпиваше завистливите погледи на сгънатите трикраки комшийки.

Като падна Стефчо от ореха тя работата се разбра, че ще е нефелен, та майка му и баща му решиха да го оставят да живее на село. Хем да помага на старците, хем да не го напъхат в лудницата, че то там съвсем щеше да подивее, пък и хората говорят, знаете. Дядо Доси отсече ореха и го изгориха зимата в кюмбето, и сякаш след това жертвоприношение на Стефчо му се разредиха пристъпите, но все пак си беше хахаво, момчето.

- Днес на официално приятелско посещение в селото пристигна данъчна комисия от града да провери магазинерката Дарка на хоремага. Поради ревизията, хоремагът ще затвори вратите си за посетители в утрешния ден.

"Бря, бря - дивяха се от отбора на полу-слепите бабета - От къде ги зема тез купешки думи. Зер на училището изтърва последните класове..." "Учено е като дядо си, ма - опонираха полу-глухите - Не помните ли дето Доси довлече първото радио в селото. Хората нямаха тогава какво да ядат, а той - кутия песни да им свири...И телевизорът първи негов беше - "Опера". Продаде двете крави да го купи, а бабата, нали проста, го натири от къщи, та спа цяло лято в колибата на горския в житата." "Шъш, дъртофелници, айде стига сте дрънкали, не може човек новините да чуе от вас!" - скастряше ги баба Неделя от висотата на шезлонга си и тутакси ги усмиряваше.

Един прашен ден в селото се домъкна смешен щъркелоподобен чужденец с колониална шапка, под мишница с наперена преводачка. Щял да копае до кривата круша на баира да търси златната колесница на Деций Траян. Стефчо, естествено, отрази това събитие като водеща новина и не пропусна да отбележи, че колесницата, ако беше около селото, Митю Иманярът отдавна да е духнал в чужбина, вместо да се смушква още в прогнилата къща до кметството. Началото на вечерните новини изненада двамата новодошли, докато преговаряха с фурнаджията да им продаде някой хляб, па било и от вчера. При вида на импровизираната емисия, преводачката избухна в неудържим смях и поради тази причина пропусна да преведе на чужденеца колко безнадеждна е експедицията му всъщност. И двата отбора баби я изгледаха кръвнишки, но кикотът толкова беше ужасил водещия, че кризата го връхлетя веднага - съблече се направо така, пред камерата, и хукна из селото. Три дни не можаха да го съберат, а преводачката тъй се изплаши, че повече не слязоха от баира. Какво ядяха по гората само Господ знаеше.

В началото на есента, с падането на първите слани, експедицията се появи измръзнала, мръсна, морна, без колесница, но за сметка на това пък коремчето на преводачката стърчеше във всички посоки. Явно щъркелоподобният много се беше вживял в ролята си на щъркел. Като ги видяха, Стефчо и бабите избухнаха в неудържим смях. Момичето се разплака, а чужденецът се връцна, плати на Митю Иманяра да го откара в града и отлетя. "Не мога така да се върна у нас. Баща ми ще ме убие" - заскуба тя безутешно коси на рамото на Стефчо пред камерата. "И тая немска гадина, цяло лято му слугувах, един лев не ми даде!" Бабите пред кашонения телевизор също се разридаха горко и баба Неделя си прибра булчето дома. От този ден, всяка вечер след Стефчовите новини, селото следеше с интерес доживотния български сапунен сериал "Една любов в житата", в който с огромно удоволствие се редуваха да участват всички. "Ми че земете се със Стефчо, ма! Той верно е шантав, ама детенцето ти няма копеленце да се пръкне!" - суфлираше развълнуваната публика по време на ранните епизоди. Месец по-късно селският поп ги венча в ефир, а през декември се роди бебето Стефчо и от тогава никой повече не видя лудия да тича гол из селото.