ХуЛите - Бяла смърт

Не искаш ли да поделим тъгата си,
и болката, и всички свои демони?
Трапезата на любовта богата е.
Но не с това, което вземаш,

а с онова, което даваш някому,
поднесъл му една безкрайна Коледа.
Не искаш ли, страха съблякъл,
останал само по душа, на голо,

да поделим дори смъртта си бяла,
за да успеем заедно да оцелеем?
Не знаеш ли, че става тяло в тяло,
докато топлината се прелее.