ХуЛите - Защо? (по идея на Анабел)

Най-точен изстрел тука я настигнал -
на пътя беше паднала в агония.
Сърна, събрала цялата невинност,
лежеше в кръв. Мълчеше хоризонтът.

Крачетата потрепваха в конвулсии.
Глава повдигна и очи отвори -
с последни сили и в предсмъртен ужас...
Неистово извиках: "Кой го стори?"

Небето беше глухо, онемяло.
Ръце прострях. Проклех. И съгреших.
О, Господи! Не чу ли, не видя ли?
Защо, защо, защо го позволи?