ХуЛите - Смъртта

Ако трябваше да ти се обясня в любов,
за да ме пощадиш, бих казал:
Любимата, която ме чака цял живот.
Обещанието, което безусловно се спазва.
Приятелят, който никога не предава.
Спасението, което се полага.
Това си ти в най-светлата си сянка.
А аз съм:
- храна за апетита ти.
- страхът от твоето идване.
- този, който ти дава смисъл.
Животът е, което ни свързва.
Аз съм начален вектор,
а ти крайна точка.
Аз не те търся, но ти ме чакаш.
Можеш да ме повикаш всяка секунда,
за да се нахраниш.
Ако си в настроение ще бъда десерта.
Не искам да гледам в очите ти,
защото ще видя скелетите на тези преди мен.
Хиляди клетки родова любов ще се овъглят
в краката ти, премъдра вещице,
за да дебелееш екзалтирана на върха на пирамидата,
която изкачвам с усърдието на мравка.
Не искам да те нося в мислите си,
защото преставам да бъда смисъл и ставам
отражение на ехото, което лежи отвъд теб.
Дишаш във врата ми. Не сянка, а канара
от възможности да се сбъднеш-
възможна си при всяка възможност-
100 процентов победител -
чистокръвен ат с дяволски копита.
Апокалипсис за всяка душа.
Ехидна.
Искаш да те гледам как се любиш със
страха ми, докато бялото в косите ми се плоди,
а кръвта ми почернява и започва да смърди на теб.
Воайор на неизбежното.
Черна си в очите на страха,
а иначе си дъга,
която не подбира кой цвят ще вземе.
Само памет и ген остават след тебе.