писмо до живота

Автор: strega
Дата: 06.11.2014 @ 12:23:56
Раздел: Други ...


като котешка сянка си тръгна обиден животът
като лист се прелисти последният ден
побеля
светла обич събрана в душата на мъничко коте
и какво от това че небето наум ще броя

ще напръскам с мълчана вода тишината на хълма
под хиляда луни ще завия последния бряг
всички дни са сами
пролетта се разпада на мълнии
а мечтите са просто белтъци разбити на сняг

с посинели ръце ще разчистя небесния шепот
побеляло момиче е първата нощ на април
и не мога да дишам
събирам годините в шепи
но не ми е студено
студът в пепелта се е свил

ще застана пред тази врата
като истински просяк
с две кристални надежди и спомен в едната ръка
ще закърпя нощта
овехтяла от толкова носене
но небето не бърза
пълзи
и рисува трева

от хиляда години пейзажът стои недовършен
от хиляда години земята се пълни с вода
а животът понякога най-неочаквано свършва
и понякога само оставя прозрачна следа
от която излитат най-смелите влюбени стършели
любовта избуява
и ставаме дом на дъжда

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=176953