Горска зимна приказка

Автор: hesperus
Дата: 28.08.2014 @ 21:42:31
Раздел: Произведения за деца


"За лаком Мечо вече зная.
Сега ми разкажи за Зайо."
И тъй като с дете не споря,
написах му ей таз история.
---------------------------
Във гората заскрежена
мама Зайка притеснена
кърши лапичките...май че,
липсва й едното зайче.

И пак отново ги брои...
няма грешка, все са три.
Души всичките мустачки...
"Боже! Няма го Юначко!"

Другите приспа набързо
и вратата здраво върза.
Хукна Зайка през гората –
помощ търсеше горката.

Първо – в Ежковата хижа.
Ежко скочи: "Ей, че грижа!"
Метна шалчето от вълна
и след Зайка се търкулна.

После – катеричка Ружка,
нейната любима дружка.
Ружка в миг се разтревожи,
но решение предложи:

"Ще намеря кака Сврачка
да помогне за Юначко.
Всичко вижда...кой, къде,
тя ще знае най-добре."

Ружка стрелна се по бора,
до върха му стигна скоро
и завика с пълна сила:
"Како Сврачке, помощ, мила!"

Сврачката дочу гласчето.
Литна право към небето,
та отгоре тя да види,
кой ли помощта й дири.

И видя я – малка, плаха,
от върха с опашка маха.
Сви криле и се заспуска,
за вратлето хвана Ружка.

И тъй, лекичко и нежно,
я остави най-прилежно
от високите върхари
пред събраните другари.

Ежко пръв се окопити
и започна да разпитва,
дали Сврачка не видя
малко зайче във беда.

Кака Сврачка първо кихна,
после хитро се усмихна.
"Знам Юначко аз къде е
и повярвайте, добре е!

Там, на хълма до реката,
смело хвърка със шейната.
Сбрали са се цяла чета –
все юначета момчета."

Зайка, по-спокойна вече,
за към хълма се завтече.
И го зърна, как лети.
"Пистааа!" – зачервен крещи

с грейнали очи засмени
и мустачки заскрежени.
"Пистааа!"...Но кого видя?
Мама?! Брей, каква беля!

Леле, мама как се мръщи!
"Хайде! Ще говорим в къщи!"
В къщи...няма да разказвам.
Само знам, че бил наказан.

Но сега Юначко знае –
може вънка да играе.
Но да тръгне вече няма,
без да е попитал мама.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=175507