ХуЛите - Философия на бика

Аз съм бикът. Отсреща са тореадорите -
нехайно храбри зад високата ограда.
Но аз не бързам. Ще отворят коридора
и фифти-фифти ще се борим за награда.

По принцип хората са много предвидими.
Високомерни- те за мен не знаят нищо.
Нахъсват публиката – само смърт да има,
а ясно кой е тревопасен, кой е хищникът.

Тя- публиката, жадната за кръв и зрелища,
от памтивека знае да обръща палеца,
а почитта се дава само на успелите.
Въжето или острието са врата да галят

на падналия – сиреч аз. Но има време.
Аз ще им дам емоцията, за която плащат.
Смъртта накрая някого все пак ще вземе,
когато острите рога пронижат плаща.