ХуЛите - Спомен от бъдещето

Върви жена-
сред кръстове и дим,
след нея влачи лапа
диво куче,
проскърцва вятър
в празните комини
и сякаш страх
от тъмнината суче.

В руините вони
на смърт и кал,
под костите
изчезват летописи.
Какво си взел
и кому си дал?!
Останал е Балканът-
да въздиша.

Върви жена-
под стъпките й - мрак,
под мрака лъвове-
във вечността заспали,
сънуват българският,
смел юнак,
който води
шепа оцеляли.