ХуЛите - Там, където искам да бъда

Дълбока, замайваща глътка въздух
свежо нахлува в стаята
с безгрижна нота от избухналия нов ден,
като малка, разтворила ширироко врати, шаферка
раздава указания наляво и надясно
да съкрати до миг
разликата до нейната сватба.

Кратък, яркозапламтял прилив на щастие
разрушава,
обявява за невалидно вчера
и разпръсква лъчистия спектър на днес -
босо, с открито сърце, без чадър,
без да мисли за утре,
с чаша топъл бульон
за малката шаферка.

Шоколадов сблъсък на погледи
огъва ритъма на часовника,
сякаш шампанско изстрелва
ново желание, скрито зад шапката от пеперуди.
Ще се целунат ли?
Сега кой е истинският
и кой - въображаем?
Оставям лентата сама да определи.

Опиум за изпуснато въображение
е планината, която никога не спи.
Две халки свиват времето и пространството,
едната сутрин,
а другата вечер.
Моля, завържете си връзките
и не се възползвайте от невниманието ми,
а сега тичайте да уловите това, което ще ви промени!
Късмет!
Казва хаосът.