ХуЛите - Тореандър

Казвам се Джордан Филипс и съм капитан на първата в историята на човечеството изследователска мисия в свръхдълбокия космос. Началото на мисията ни бе поставено от гениалния изследовател и пътешественик сър Греъм Филипс, чийто внук имам честта да бъда.
Преди близо 50 години моят дядо пръв представи пред научната общественост своето предположение относно светкавичната мултипространствена телепортация, получило широка известност под името Хипотеза на Филипс. Именно това откритие ни позволи да построим Тореандър, корабът на който се намирам сега. Тореандър бе успешно изстрелян от космодрума Хикстън Блок на 28 септември 2118 г. Целта на мисията му беше да направи първоначални замервания, които евентуално да позволят, на един по-късен етап да започне картографиране на свъхдълбокия космос. Продължителността на мисията, поне според първоначалната идея трябваше да бъде 15 земни години. От тях по 7 земни години трябваше да продължи отиването и 7 връщането до целта условно наречена Долината на зелената сянка. Този период екипажът трябваше да прекара замразен в специална капсула, в дълбок криогенен сън. Същинските изследвания щяха да продължат една година. Екипажът начело с моя милост се състои от 8 души – четирима мъже и четири жени на възраст между 26 и 45 години. Трима от нас са инженери, един е лекар, един - астрофизик, а останалите са съответно биолог, математик и психолог. На борда на Тореандър освен нас се намират и 3 котки, 4 кучета и един папагал. Всички обитатели с изключение на папагала преминаха успешно тестове за психо-емоционална съвместимост по между си. С общи усилия и с Божията помощ успяхме да достигнем района на Долината на зелената сянка една седмица по-рано от планираното, на 21 септември 2125 г. Причина за по-ранното пристигане беше лек вирус, довел до нарушения в изчислителната способност на бордовия компютър Криптон 1. Пак по същата причина в първите дни след събуждането ни от криогенен сън, Криптон имаше компютърна треска и беше дезориентиран в космическото пространство. Вече седми месец се намираме в Долината на зелената сянка, като все още сме подготвили за картографиране едва 3% от нейната територия. Подготовката върви бавно и изключително трудно и не ни остава почти никакво време за почивка. Освен това постоянно се откриват повреди в различните системи на Тореандър, които ни принуждават най-редовно да излизаме в студения, тъмен и смразяващ открит космос. В същото време той не е достатъчно открит, защото както казах по-рано сме открили една 3% от Долината на зелената сянка в него. Като цяло мога да кажа, че поне според мен Зелената сянка е най-скучното място във Вселената. Тук никога не се случва нищо, а когато все пак нещо се случи, то е толкова незначително, че дори папагалът Анасондър не го забелязва. Безспорна физиологична необходимост обаче, както на Земята така и в Зелената сянка е необходимостта от сън. Е има и други разбира се, но точно сега именно сънят е на дневен (или по-скоро нощен) ред. Поради тази причина, смятам да се оттегля в каютата си. „Криптон 1, поеми управлението. Капитан Филипс слиза от мостика. Бордови дневник, запис № 4478 от 14 април 2126 г. приключен“.