При изгрев слънце всичко е наред – децата пеят, птиците играят
Автор: mariq-desislava Дата: 22.07.2014 @ 11:57:54 Раздел: Избрано поезия
Кураж под сенките на слънцето
вливаш ми, сине,
когато полегналата самота
в напукания пейзаж на очите ми е авлига,
а животът е безспорно клише.
Учиш ме да практикувам бури
и да побеждавам себе си,
луната в мен от покрива пада
право в сърцето ти разсъмнало,
изпълнено с любопитство
все още неопитомено.
Защо не спиш –
тъмното е толкова обитаемо
с паяжинни пристанища и тайни
гъвкави като гръбче на спомен.
Врата към детството си ми, сине,
защото то всъщност е къща,
в която само с теб се завръщам.
|
|