При изгрев слънце всичко е наред – децата пеят, птиците играят

Автор: mariq-desislava
Дата: 22.07.2014 @ 11:57:54
Раздел: Избрано поезия


Кураж под сенките на слънцето
вливаш ми, сине,
когато полегналата самота
в напукания пейзаж на очите ми е авлига,
а животът е безспорно клише.
Учиш ме да практикувам бури
и да побеждавам себе си,
луната в мен от покрива пада
право в сърцето ти разсъмнало,
изпълнено с любопитство
все още неопитомено.
Защо не спиш –
тъмното е толкова обитаемо
с паяжинни пристанища и тайни
гъвкави като гръбче на спомен.
Врата към детството си ми, сине,
защото то всъщност е къща,
в която само с теб се завръщам.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=174661