Дълго описание на загуба

Автор: RonnieSlowhand
Дата: 18.07.2014 @ 14:31:02
Раздел: Избрано поезия


Ще забравя едно по едно имената
на всеки един от хилядата острова,
които биха могли да бъдат рая
за сладката зелена вода
по чиито брегове расте мандрагора
гласа на птици и маймуни
в живата шепнеща нощ
не искам да помня вече
корабите по изгрев;
изобщо искам да забравя цялата история
за изгревите и залезите;
над морета и океани, над градове и пустини
над езера и над хълмове
искам да ги забравя всичките.
Освен това искам да забравя
че хората могат да танцуват
и че има цветя, които цъфтят само нощем
и рибите във водата и птиците небесни
искам да ги забравя
да не ме лъжат с безсмислена надежда
нямам вече вяра в алкохола
сърцето на джина е измамно
текилата няма душа
ромът изгуби огъня си, сестро
няма нито топло, ни студено
нито вкус нито мирис нито утеха нито радост
нищо от това, което прави живота живот
и смъртта смърт
нищо няма в чашата ми вече.
Солта си изгуби соленото
и нито в мед нито в плът нито в кръв
е останала сладост за мене.
Искам да забравя
как се прави хубав удар на билярд
и радостта на тялото ми във водата
и как се диша. Някой ми беше казал
че делфините трябва да помнят своето дишане
да помнят да поемат следващия дъх
защото иначе умират; за разлика от човека
делфинът трябва да полага усилие
ежеминутно ежесекундно усилие
да бъде жив.
Аз няма да забравя своето дишане
но ще забравя, ще забравя, да
до един подаръците на земята
от сол и сладост и от светлина
и теб, най-вече теб, любов моя
Кръв и алкохол и захар
но не вода и не хляб.
Защото, ако искам да живея
ще трябва да забравя, да забравя
напълно – и до след смъртта –
как някога във мене и във тебе
бе кърваво сърцето на света.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=174585