ХуЛите

Пораснаха децата ни
и обедняхме откъм грижи,
и някак пусто е във дните ни,
оставени на нас самите.
Посрещаме, изпращаме
и диплим мигове щастливи
в албума на сърцето,
от спомени преливащо.

Пораснаха децата ни.
По калдъръм от радости и грижи
препуска пътят им.
Дано да са щастливи !
И молим се на Господ да сме живи,
по стъпките им да въздишаме,
сълзите им понякога да трием
и във усмивките им да възкръсваме самите ние.