ХуЛите - На гробището

По Дървото на живота от Albatros

Край всеки град и във селО
израстват гробища неспирно.
И не от радост- от тегло
умираме си мирно, мирно...

Множат се "къщи" от бетон
и кръстове стърчат от мрамор.
Тук няма говор, няма стон
и пълна- тишината с траур.

Във всеки гроб лежи съдба
и всеки дал, и взел в живота.
Отнесъл своята тъжба,
намерил е и свойта кота.

Добре е да прелееш гроб
и кажеш:Господ е спасител!
Живота е позната дроб
със намаляващ се числител.

И ти разбираш само тук,
че всеки наш живот е смъртен.
Накрая лягаме под плуг...
Остава споменът безсмъртен.