ХуЛите - За два ореха - без любеница

Седя си по никое време на пейката пред входа, кога силна-вилна насреща се зададе Дешка: ветрее грива, очи искреят, мята любеници. От деца се знаем, Дашната й викат в квартала, ама на мен още нищо не е дала. Таман си мислех, че пак ще ме подмине и:
- Видях те отгоре и на нарочно съм дошла – троснато издума и се настани – щото ти си „на ти” с нещата.
Туй внимание ме сюрпризира и дорде да река нещо си, Дешка продължи:
- Оня папатак, Маринчо-адвокатина, дето е пенсионирано ченге, иска да ме съди.
- Тъй ли, що – тоз път се включих и аз.
- Щото нощеска в асансьора си мушна потната шепа между краката ми – още по троснато ме осведоми Дашната.
- А така-а-а – провлачих я.
- Така, не-така, ама не позна, щото и аз го гепих за чатала, и му стисках орехите, дорде не мина през две октави и не стигана горното „ми”.
- Бре, ами сега?
- Сега, ти кажи: за двата му смачкани ореха, колко ли ще ми дадат?
- Виж, Дешке – изкашлях се аз и надебелих авторитетно глас – ако се пробва за „средна телесна повреда” по НПК, едва ли ще го огрее, щото тез му атрибути от бая време са извън употреба, ама да знаеш, че според Стария завет – ръката трябва да ти отрежат.
- Ти с мен шинлик ли си играеш – облещи ми се Дешка.
- Ха, на бас – облещих се и аз.
Плюхме си значи на палците, да ми даде да я барна за любениците, ако е тъй и отърчах до нас за Книгата.
Ей го цитата от „Пета книга Моисеева”, гл. 25:

„11. Кога се бият помежду си мъже и жената на едного,
се приближи да отърве мъжа си от оногова, и като
простре ръката си, улови го за срамотиите,
12. отсечи й ръката: да я не пожали окото ти.”

- Не е баш тъй, щот друг мъж и бой там нямаше – връцна се Дешка и пак ме остави без любеница в ръчица.