ХуЛите - Дъждобиене

Под шамарите на дъжда е лесно да повярваш,
че не мога да живея без теб.

Обаче ще пробвам.

Мога да преобърна тъмното,
да се приютя триумфално в изящно
удавените хортензии
и да сънувам триста-четиристотин годишен сън,
(защото не мога да реша дължината на самонаказването
достатъчна ли е).

Обещай, че няма да ме събуждаш,
докато не отворя прозорците в себе си
и не открия сърцето си виснало
на две ръждясали пирончета –
ръцете ти.