ХуЛите - След нас да остане вратичка

Изгряват- залязвят ни дните,
изпълнени с радост и мъка.
Прииждат наживо вълните
по нечия тиха заръка.

Заливат те често брегът ни-
отнасят събраното днеска.
А Господ прощава грехът ни
в постелите меки нощеска.

И в спомен по задните дати
милеем за младото време.
И чакаме то да ни прати
решимост на път да не спреме.

Спокойно напред да погледнем
какво пред очите застава.
В мъглата пред нас да прогледнем
какво ни нататък остава.

Достайно и пътя да минем
до драсната вече чертичка.
Доволни натам да заминем...
След нас да остане вратичка.