ХуЛите - Зад лявото ми рамо

Смъртта е винаги до нас.
Зад лявото ни рамо.

Тя е красива.
Понякога е руса.
Усмихва се
и ни говори
тихо, много тихо.
Ала сред хаоса
на много мисли
не можем да я чуем.

И само вечер,
във съня си,
когато спрем да мислим,
я чуваме да ни прошепва:
„...Животът е сън,
смъртта е пробуждане...
Знаеш”.

Събуждаме се
и забравяме.