ХуЛите - Дядо ми Глимур на степен пета (Фантасмагорична измишльотина)

Преди време, ехее, не помня га беше, се рових в къщните мазета
и беше гъст сумрак, че не бях дръпнал пустите пердета!
Напипвам нещо странно, като хулигански бокс, хм?
Викам си, бей, някой от дядковците във побоя, ич не е бил май бос.
Със кибрита палвам фенера газен...
пламъкът започва да играе във стъклото на отражателя му мазен.
Гледам туй, де ми е в ръката...
и до га го подмятах, нъл съм Сръчко - изпуснаф го доло на земята.

Тропна то на камика... на пода камик... камик, думам, де е тип калдъръм!
Ииии, сякаш искрица блесна и нещичко напрай, едно тихо... бръм, бръм!
Викъм, въъъ... строших гу - ква съм проста тиква!
Ами ако това не е бокс, ами ку е затварачка за буркане – семейна някаква реликва!

Оххххх! Сърцето ми от страх в пазвата заскачака,
само да не съм я строшил тая пуста, стара отварачка!
Знам ли ко после... беше ли, не беше ли... ма настана блясък, сякаш буря беше...
и пред мен старец беловлас със особена физиономутра тихичко стоеше.

Викам, опааа... това ша да е от страха,
или май съм нещо трала ла...
Кво пък толкоз гони ма шубе... е деее, е.
Кво толоз деее... стар боклук, намерен в прашното мазе.

Викам, ша си ода! Га отида горе в одаята, ша ми мине.
Да, ама не!
Оня дядка ми направи странна хватка.
Само мръдна пръст и около мен сияние покри ме, като че ли е палатка.

Викам, тва е само светлина!
Викам, тръгвам, ама да, да!
Стигам до светлината и там... ем прозрачно, ем твърдо, сякаш е стена!
Обръщам се, дядката се хили! Ха ха ха!

Той се хили: Ха ха ха!
Пък аз ахаааа... да са напикая... ахааа!
Старецът ми дума с тембър благ:
"Браво, не се наака! От теб ще бива май да бъде и юнак!"

А оная джаджа, бокс ли беше, или отварачка, топла, топла, па и свети.
Във ръцете ми жужи и пука, сякаш със машата ровиш във брикети!
Викам му... Ми ти кой си, бре. Ииии, тва чирясло що е?
И май май... не е желязо, ми... ми, ми, ми... тези светлина сияйна... кво е?

Дядката ма гледа и ми дума: "Виждам, че си момък ти напет.
Ще ти кажа - това не е чирясло, ами дистанционно за два вида мислолет.
Единият е за души, седем плюс едно, а другият - за двама!
Ти и някой приятел верен, или ако не - може и със дама!"

Викам му: "Ми ти кой си, бре? А, бре?"
Ма сърцето ми напира да бяга през крачола, та тупа, та са дере, та даже и за две!
Па той ми дума ми: "Аз съм дядя ти Глимур на степен пета.
Ма не от миналото, ами от Бъдещата ти, на живота ти пътека!

И дума още: "Чувам там напред във времето!
Отхвърлил си ти на мързела си бремето.
Писмо с молба си турнал под елхата.
Дядо Коледа си молел да пътуваш напред-назад из Времената!

Ето, понеже си послушен бил... Изпълнява ти се сега молбата!
Само умната със пътищата и със времената...
че пътят си е път и не винаги гладко вървят нещата.
Но ти си оправен и ха дано да ти спорят делата!

И хем ще видиш свят.
И хем ще набереш вълшебен цвят!

И така се сдобих със мислолети два.
Единият миниван, а другият със две седла.
Единият е тип комфортен.
Другият е тип по-спортен.

Който иска да пита - да пита!
А който иска, може и да опита
Rygit