ХуЛите - Човекът като Бог на земята

ела с мен, Отче мой, да погъделичкаме тънките длани
на дните, когато пустинята е пълна с апокрифи
написани само на един език,
недешифриран все още
всъщност съм склонен да ти позволя всички съблазни,
които някои наричат просто живот

Отче мой, без да съм излишен фантазьор знам, че думите
не са нищо друго освен обемен шум и те превземат,
и те смачкват с полусънните си туловища
дошло е време те да ни изучават вместо ние тях
под балдахина на неестествените срички зреят човеци
с усърдие напоени от безбройните словесни значения
нека останем без гласове, без тела,
без животи, натежали застрашително,
но със страст към всичко
нека измислим света отново и тайно -
без да сме поети ще заспиваме върху клепачите на поезията
богати със своето нямане,
бляскави в нямата сърцевина на рукналите възможности

мислиш,
изговаряш,
после мамиш -
нечетливите пространства между хората нарастват
като оазис от мълчания,
но аз нямам лице и живея във всеки
приписват ми какви ли не чудеса,
а аз исках само да им покажа любовта,
която бяха заровили надълбоко и не изпитваха нужда от нея,
докато не поскитах в сърцата им – празни улици,
докато не поисках сам в тях да се разпна