ХуЛите - нощта роди нов цвят

предпоследен си тръгнах
последна... тъгата ме изведе
навън – за ухото
ти офейка с таксито
не бях мохикан
само края на Словото...
точка –
зъзнеща мента
от вечерната чаша
мохито
бях, просто – Варна
и луната ме гледаше
с окото си свежо –
варненско жълто