ХуЛите - Лястовик

Имам всичко на белия свят.
Чуруликам, понякога дишам.
Ако бях неизмерно богат,
щях да бъда в задънена ниша.

Щеше моето малко гнездо
да е тясно за драми и обич.
Но, било е, каквото било...
Всеки път все се връщам във Ловеч.

Тук е тихо, мирише на смърт.
И на мащерка, луднала диво.
Има път за приятели, път,
който кани далеч да отиват.

За да могат в раними гнезда
да оставят поне само спомен.
Аз си имам спокойна звезда.
Тя изгаря сама в своя полет.