ХуЛите - Изповед на един Капитан

Сега ще хвърля Котвата
в залива,
забравил за света,
защото люби
Раковини...
Сега ще позволя
на Времето
да ме докосне,
да се Опари
и да
ме Отмине...
Ще си
говоря
с миди.
На криеница
ще играя с
медузите.
Ще изкрещя
безмълвно Хоризонта –
един очакващ Залив,
две чайки,
зачеващи Живот.
Ще разплета
платната,
и ще си спомня
Името
Ще хвърля
котвата,
защото съм на ход.
Наздраве ще си
кажа с бурите...

И ще се усмихна
синьо, много синьо....