ХуЛите - Дъжд

1

Нервите ми са опънати до скъсване.
Скапаните платна отново се скапаха. По принцип си бяха. Скапани. Трябваше да ги сменим, още когато акостирахме в Шотландия. Трябваше да сменим цялата яхта. Вместо това просто я натъпкахме с провизии и заминахме с конфети и гирлянди към северния полюс. Вече бяхме далече от Шотландия. Вълнението беше ужасно. Небето също, когато се качих на палубата. Все едно ей сега ще скочи насреща ти и ще закрещи. Засега само плюеше. Доктора се беше вкопчил в мачтата и се бореше отчаяно с въжето.
- Не мога да го сваля! Не мога! Скапаното платно отново се заклещи горе!
Приближих се да му помогна и го ударих неочаквано в стомаха. Той изохка и падна на земята. Въжето изплющя и потегли със съскане нагоре.
- Казах ви - разкарайте тлъстия свещеник в Шотландия! Казвах ви го абсолютно всеки ден! Не мога да го издържам вече!
- По-дяволите, това не зависи само от мен, човече. Какво можех да направя аз...
Зарязах го както ми се обясняваше и се заклатушках към мостика. Отпред небето тъмнееше и приклещваше носа на яхтата в мъртвешка хватка. Аз приклещих бутилка водка в руля и включих радиото. Заразказвах на неизвестен слушател любовните истории с които старата Клои ми пълнеше главата вечер, на масата в столовата. По някое време отворих вратата към бурята за повече драматичност. Доктора беше успял да свали платното. Сигурно беше викнал някой да му помогне. Отегчих се. Не знам дали някой ме слушаше, но трябваше да говоря още десет минути. Историите свършиха, а аз не исках да се повтарям. Започнах да разказвам за нещото, което опустошаваше огромна част от хранителните ни припаси в склада. Опитахме се да го хванем. Залагахме капани навсякъде и ръсехме отрова от една голяма зелена торба. Чанг дори изкара една нощ долу, заобиколен от ленени чували и кашони. Оказа се че е алергичен към нещо, и после няколко дена киха над манджата. Неприятно. Така и не видяхме проклетията. Ако изобщо някой ни слушаше, сигурно вече знаеше историята наизуст. Времето ми изтече. От водката ми стана топло и се поуспокоих. Не трябваше да удрям доктора. Превключих управлението на автоматичен режим, и видях как руля се завъртя да поправи курса. На палубата се разминах с Йесен, който беше наред след мен да изтощава батериите на радиото. Опита се да надвика вятъра и да поздрави, но облаците отнесоха думите му. Не отговорих. Отиваме на най-студеното място на света.

2

Мокър съм. В каютата влиза вода. Уплътнението на прозореца е заминало. Тече направо на койката, точно върху краката ми. Яхтата е страхотна. На вратата се потропа и след секунда чух провлаченият мазен глас на свещеника.
- Ричърдс, вечерята е от осем и трийсет. - все едно се опипваше с думи. По-лошо опипваше мен! - Чанг каза, че ни е приготвил изненада. Буден ли си?
Поех си дълбоко въздух и се постарах да запазя спокойствие.
- Мисля че днес ще вечерям навън, Арнолд. Бихте ли позвънил да дойде такси?
- Разбира се, господине. Ще му кажа да паркира в столовата, добре ли е?
Чух го как се отдалечава по коридора. Изчаках докато стъпките му заглъхнаха и станах да си облека нещо сухо. Беше останало малко от водката, и кръвта ми веднага се раздвижи. Тази нощ май ще трябва да спя в столовата. Или на мостика, там има походно легло. Вече не клатеше толкова много. Захвърлих празната бутилка на леглото и излязох.

3

Не обичам изненадите. Не и от китайски готвач традиционалист, при цялото ми уважение към човека. А водораслите не са храна за хора. От всичките ми спътници май само аз мисля така. Наливах си чаша след чаша вино и си говорех с Клои. По-точно тя говореше между хапките, а аз слушах и кимах отпивайки. Беше ми приятно. Док издъни всичко.
- Ричърдс, хайде да изиграем едни карти. Знам че не си падаш много, но нямаме четвърти...а?
- О, каква прекрасна идея. - подхвана и предателката Клои. - Хайде Бен, поиграйте. Вие играйте, а аз ще следя играта да няма измами ха-ха.
- Док, има поне сто начина да си изкараш приятно вечерта на такава забележителна яхта. Няма да играя повече карти.
- Е, добре тогава... ще придърпаме Чанг, макар че..
Яхтата изведнъж се разтресе и част от чиниите и хората изпопадаха на земята. Това беше моя миг, и аз го сграбчих.
- Ще отида да пипна това проклето животно. - заявих и се изправих.
- Кое? - Арнолд подаде плешивата си глава над масата.
- Онова дето подменя царевицата с дрисък, ти как мислиш?
- Това е зъл дух, Ричърдс, не животно. - размаха поучително пръст Чанг който беше влязъл в столовата. - Животно е това, което сега се ебава яхтата.
Нов трясък и звън на чинии
- Дай си харпуна Чанг. Отиваме да го пипнем това копеле! -исках да остана малко сам, но го видях, че е в настроение и реших да се включа. Напоследък рядко го виждах така ухилен. Той мен също.
- Бе, - изправи се и Док -и аз ще дойда.
Дори Арнолд се нави да поизлезе на въздух. Клои беше възхитена. Взех бутилка вино подмишница и се затътрих по коридора след нея. Не спря да говори по целия път до палубата.

4

Облаците и вятъра ги няма. По тъмно синьото небе пробягват бледи светкавици. Чанг се е надвесил през борда и гледа съсредоточено в чернилката отдолу. От виното се бяхме развеселили, но Арнолд е сухар.
- Стига си се бъзикал. -подразни го майтапа на Чанг. -Няма нищо отдолу.
Готвача продължи да се цъкли в нищото и не отговори. После започна да бърбори нещо на китайски. Едвам се удържах да не прихна.
Док беше хванал Йесен под ръка и му обясняваше подробно за частичното делене. Клои въздишаше по чистия въздух. Отпих дълбоко от виното и се отправих към мостика. Исках да направя кефа на Чанг, а там имаше още един харпун. Напипах го на стената в тъмната стая и погледнах напред. Рулят леко се завъртя и просветна, сякаш за да ми намигне. Небе и море се сливаха в едно, малко пред носа на яхтата. Почти ми се прииска да видя айсберзите. Тръгнах да излизам. Направих крачка и яхтата отново се разтресе, а аз залитнах и натиснах неволно спусъка на оръжието. Острието профуча и се заби в радиото. Чу се трясък и електрически пукот, когато системата изгоря. Майната му! Погледнах през вратата, там беше интересното. Морето обаче беше съвсем спокойно. Ненормална работа. Изведнъж се притесних за китаеца. Дали не беше паднал във водата, както се беше надвесил през парапета.
- Ето ти го чудовището, Чанг! - разнесе се самодоволния глас на свещеника и аз се успокоих. - Застреляй го сега, да те видим.
Хванах се здраво за перилата и се наведох да погледна през борда.

5

Огромна отломка от нещо се е закачила за корпуса на лодката. Отвреме навреме се блъска в стената на яхтата и трусовете явно са от това. Трябва бързо да я разкараме, защото по нея изглежда да има много метал. Ако вълнението беше, каквото преди няколко часа, досега да ни е потопила. Док се е панирал здраво.
- Не се вижда! Тъмно е като в рог, мамка му! Ричърдс, къде беше! Светлина! Трябва ни светлина! Някой да донесе фенерите от мостика, бързо!
- Тичай ти, Вили. - като чу името си се намръщи. - Тамън да изпуснеш малко пара по пътя. А и като видиш простреляното радио, може да ти размине.
- Глупаци такива, докато се раправяте ще потънем. - Арнолд рядко се разтройваше, но дори тогава говореше разложено като изпод мараня, все едно се е разплул на верандата си в слънчева Аризона. - Аз ще ида. Какво беше това за простреляното радио, Ричърдс?
- Пази си главата, Арни - смигнах му. - Пак ще се видим ха-ха.
Той изпуфтя и тръгна натам, съпровождан от погледи.
- Затвори си устата Йесен - потупа го по рамото Чанг. - Най-много да потънем, какво толкова... стават и такива неща. -русолявият тип гледаше като хипнотизиран острите, стърчащи под ъгъл железа. Цяло чудо е, че някое от тях не беше пробило обшивката. Досега.
- Я си пийни. - подадох му приятелски виното. - И вземи седни там, при Клои - посочих към щастливата старица, която се беше опънала на един от завинтените за пода шезлонги и не ни обръщаше грам внимание.
- Нищоминяма! - изстреля той и тръгна нанякъде. - Ейсега идвам.
Отпих замислено.
- Какви си мислиш, ги дрънка, когато е при радиото. - попита Чанг загледан след него.
- Не питай... - отвърна му доктора и се пресегна към мен за бутилката.

6

Огромна отломка от нещо, се отдалечава в тъмнината след нас. Хвърляме греблата от спасителната лодка, и стискаме ръцете на Йесен. Браво на него! Бяхме обиколили цялата яхта с фенерчетата, за да се убедим че нищо не виждаме. Явно се бяхме заклещили под вода. Клои спомена за някакъв водолазен костюм, който висял на закачалка в гардероба й, но идеята беше отхвърлена единодушно. Док отново взе да настръхва. Чанг загуби всякакъв интерес и започна да чопли нещо на подметката си. Арнолд ме гледа странно равнодушно, и виждам устните му да описват думата "Радио" във въздуха, а също "Тъпак". Точно тогава, от тъмнината изскочи спасителят ни, прегърнал онези весла, здраво стегнати с тиксо по двойки. С тяхна помощ избутахме тенекията за няколко минути, и се ентусиазирахме да електрифицираме палубата. Тази вечна тъмнина, взе да ни досажда.

7

Разговорите постепенно утихват и всички се зазяпваме в непосредственият черен хоризонт. За няколко секунди се чуват само тихият плясък на водата, и проскърцването на лодката. Точно този момент очакваше Арнолд, с фанатично задоволство и търпение. За да го развали.
- Радиото беше много, ама много важно, Ричърдс. -натърти той, като се стараеше да не гледа към доктора.- Този път прекали, наистина.
- Какво радио? Защо беше? -попита док, който първия път нищо не беше разбрал. Сега обаче ушите му настръхнаха и той ни обърна цялото си внимание. Опитах да се защитя някак си.
- Арнолд се изпикал отгоре му, когато ходи за фенерчетата, и то се сдухало. -отвърнах сериозно като го гледах право в очите.
- Много смешно Ричърдс, ха-ха. - обади се обвиняемият. - Стрелял е по него. -изпорти ме той като гледаше някак отвисоко. - С харпуна. Сега остава да ни каже, дали е станало нарочно или неволно.
- Наистина ли? -попита ме док с треперлив глас, и се хвана за близата стена, а пръстите му побеляха от напрежението.
Трябваше да се примиря със съдбата. Въздъхнах и запратих угарката си в морето, демонстрирайки отчаяние и яд.
- Наистина. - казах вяло, а той си пое дълбоко дъх, и аз побързах да продължа. - Точно излизах, и проклетията ни разтресе като апокалипсис. Падайки произведох неволен изстрел, докторе. Пак добре, че не застрелях себе си, нали? Нали?
В тишината този път няма нищо идилично. Една нищожно малка звезда се отлепя от небосклона и изчезва в казана отдолу. Док бавно идва на себе си. Лицето му постепенно губи формата и чертите си. Накрая проговаря бавно, като че ли се подпира на всяка дума.
- Радиото ни трябва, Ричърдс. Бен. Адски много ни трябва... да ти обяснявам ли сега за огромната полза, която имаме... която имахме от него.
- Не го взимай присърце, док. - намеси се в моя полза Чанг. Можехме да потънем при цялата тази история. А и пристигаме само след два дни. В базата също има радио.
Доктора поклати неразбиращо глава и тръгна да се прибира надолу. На вратата се спря и погледна към нас.
- Радиото ни трябва. -каза и изчезна по стълбите.

8

Излиза студен и бръснещ вятър, сякаш да доуточни че приятната вечер е напълно и безвъзратно съсипана. Допреди малко спокойното море, сега е набраздено от неравни и мрачни вълни. Всеки момент отново ще завали дъжд. Един по един, всички се прибират на топло в столовата. Чанг тръгва последен.
- Идваш ли, Бен? -попита ме от вратата.
- Не. Ще поостана още малко. Нещо се скапах.
- Не ти е за пръв път. Обаче този ще замръзнеш -каза той и свали якето от гърба си. Здрава, непромокаема канадка. Сигурно я беше намерил в някой военен оказион- Вземи я, и бог да ти е на помощ, ако й се случи нещо несправедливо!
- Мерси. -поусмихнах се. - Става да ловя риба с нея, нали? Вместо мрежа.
- Стига после не си я ядеш сам, и рибата да няма зъби, става! -отдолу беше само по тениска, затова побърза да изчезне. - Айде слизай по-скоро че не ми се играят игрите на доктора. - добави от стълбите.
Останах сам. Изпуших няколко бързи цигари. Допих каквото беше останало по бутилките, и ги събрах на едно място. Мразовитият въздух изкарваше алкохола от кръвта ми преди да успея да я обогатя достатъчно. Хванах се да разлепя тиксото от греблата на Йесен, като се молех да не ни потрябват отново. По никакъв повод. Беше се постарал, това да не бъде лесна задача, но се справих. Занесох ги до спасителната лодка и ги напъхах под платнището без да ги закачам в халките. После се отбих до склада, да си напазарувам нещо за пиене. На пода се въргаляха разкъсани опаковки от сухо мляко и някакви други пакетчета изписани с елегантен китайски шрифт. Нещото отново беше вършало. Сигурно беше станало огромно, като го знам колко ядеше. Домързя ме да чистя след него. Загасих лампата и излязох. Ето го и дъжда. Идва отведнъж, точно както го очаквах.

9

В столовата царят мълчание и кошмарен шум. Чанг се е покрил в кухнята, и си е пуснал касета на писклива, китайска изпълнителка. Арнолд препрочита измачкан вестник и присвива очи на по-високите октави. Йесен упорито гледа в стената зад доктора, който не гледа никъде.
- А. Бен... -Клои беше задрямала, но се събуди когато седнах до нея.
- Страхотен дъжд, горе. Удави ми цигарите. -оплаках й се.
- Чудесно, чудесно - каза тя. -толкова е красиво!
- Красиво, майна. -ухилих се и извадих нова кутия. Доброто й настроение беше заразно.
- Слушай -каза ми тя -верно ли тече в каютата ти?
- Верно. -отвърнах и добавих. - Ама само на леглото.
- Виж ти, виж ти. Онзи костюм дето ти казвах, не ми става, пробвах го ха-ха. Вземи го искаш ха-ха-ха.
- Ако не пристигахме вдругиден, нямаше да е смешно. -повишавам глас, защото музиката много се усили.
- Ей! ЧАНГ! -извика внезапно Йесен и аз подскочих. Не беше помръднал откакто влязох. - Намали тази музика! -и сега не помръдваше.
- Кво? -главата на китаеца щръкна от шубера. -Какво викаш?
- Намали тази музика! -повтори той високо на стената.
Чанг се прибра и музиката заглъхна. Всички си поехме въздух.
- Вчера се сетих за Робърт. -започна Клои, а аз повдигнах стола си на задните крака и се подпрях с гръб на стената за по-удобно.
Потопих се в разказа. Робърт бил родом от малко градче близо до Амстердам. Имал собствен бизнес свързан със сглобяване на велосипеди, и забележителна остра брадичка. Запознали се с Клои в антракта на някаква театрална постановка, която тя не помнеше. После се засекли отново в блъсканицата на излизане и той я поканил на вечеря, като се държал за една колона да не го отнесе тълпата. Тя се съгласила. На втората среща научила за голямата му страст - книгите. Слушала за тоя, за оня велик писател, гледала го в очите и хапвала. Бил красавец, строен и чернокос. След вечерята, един дъждовен ден я качил в колата си, и я откарал във фабриката. Дал свободен ден на работниците. Прочел й няколко безсмъртни поеми, докато се разхождали в големите помещения и пиели шампанско. Клои харесала велосипедите и шампанското, но не и стиховете. После за нейн ужас, той коленичил и поискал ръката й. Тя го попитала за второто си име. Той започнал да заеква. Историята свърши и двамата се засмяхме едновременно.
- Нямаме радио. -стигна до заключение доктора и погледа му се проясни - Майната му!
Това е едно мъжко решение. -отговорих.