Хвърковат стар килим

Автор: Marta
Дата: 22.11.2004 @ 07:29:23
Раздел: Поезия


Хвърковат стар килим,
изморен, уловим,
си почиваше сладко
на сянка.
Сякаш знаеше той,
че го чака порой,
затова си поръча
и дрямка.
Лека дрямка дойде,
в ръцете го взе,
залюля го, попя му-
готово.
Той сънува море
и му беше добре,
че е нов и че всичко
е ново.
И летеше насън,
и се носеше вред
и лупинги в ефира
кълбеше.
Приземи се до пън,
а на пъна- поет,
лист и молив в ръцете
държеше.
"Я със мен ти ела,
над гори и поля,
тъй килима му рече
човешки,
ще разгледаш света
като птица една
и проблемите стават
на пешки.
Ще напишеш за мен
в някой бял хубав ден,
за разходката в облаци
бели.
И ще имаш криле
на ръцете си две,
а и само възвишени
цели."
А поетът дали
не разбра, надали,
но нави на руло
романтика.
"Ще го нося дома,
там жената сама
ще застели с тази
антика."
............................
Тук се стресна от сън
и събуди се блед
и погледна- смрачило
се беше.
А пък той бе навън,
не килим на поет,
а свободен и с радост
летеше.
После дъжд заваля
и килимът така
натежа, че се спусна
май рязко.
Падна, тупна с ресни,
Остана да лежи,
сякаш найде си лобното
място.
А на пролет цветя
го пробиха- летя,
той си мислеше в цветна
градина.
Не умират аз знам,
само кацат за сън,
хвърковатите стари
килими.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=17185