ХуЛите - живот черно-бял, сбогом

(преработено)

Живот, черно-бял
останал без шило.
Дали е разбрал –
умрял е от жило!

От жило в сърцето,
сред болнична стая
залог е душата,
безкраен комара.
Отминал живот...
с яснотата на скалпел,
прецизния разрез
ще щракне капана..

Пижамите – зебри
подплашени хукват.
Не си тръгваш, знам,
оставаш с мен тука.
Оставаш в мен –
с жеста прощаващ,
по стръмното – рамо,
по равното – радост.
Аз имам една
трудна среща напролет,
с това, дето чувствам,
а ти... го говориш.
Ти ся. Но сега
аз ще трябва да жъна.
Очите на чухала
в клонака по Връбница,
са моите очи,
проглеждащи в тъмното.
Смъртта е понякога
най-ясното съмване.
Най-много оставаш,
когато си тръгваш.
Аз имам да жъна, живот –
остави ме.
Доброто е твое
забравено име.
Аз имам да жъна
от северен лед
чак
до южни пожари,
а сетне, от хляба
най-мекото,
дъхаво-меко
за теб ще оставя.

И ще те предам
от ръка в ръка –
като среща.
И ще те предам
от ръка в ръка –
като
Сбогом...