ХуЛите - Докато вали в зюмбюлите на Чистотата

Прозрачните кълвачи на дъжда
дълбаят по кората на душата ми
в напуканото бяло на плътта
от толкова години щастие.

Кръвта си смесвам с тази на лоза.
Кълвачите ме гледат зяпат ококорено -
приемат ме за ланшната бреза,
посмяла трансплантация на корени.

Пием като за последно.
Кълвачите - за клюн и за пера,
аз - за мойта ненагледна,
доведената на дъжда сестра.