ХуЛите - отсечка

*
До дъното на прЪста
се гмурна
брачна юздичка.
*
Разпиля се жито.
Звънна паричка.
Отскочи игриво.
А питата –
цопна в меда
и ни целуна.
*
Златна халкичка –
задомена безкрайна раздумка.
*
Къса отсечка.
От върха на пръстите ми
спуснах се по косите ти.
А ти, разпиля ги по рамото
… на сърцето ми.
Светът се смали.
Дрънкулка и пръстче.
*
До края на дните ни…
На два чифта ръце
детето
на столче ни носи.
*
Защо ли?
Защо, не!
Гълъбицата бяла
напусна въпроси.
*
Халката на прЪста
с ореол
пламъка остави,
върху брашното.
Отекна монета.
А златото…
Златото спи
завит
под савана.