ХуЛите - съмедитация

Наличността ми е насищане
на съществуването с прах.
Не виждам смисъла - единствено
защото вече го видях.
И той обаче е зависимост...
Дори самата свобода
се обуславя от навлизане
в една утъпкана следа.
Макар че дебнат ме последици,
не е съществено - къде.
Освобождавам битието си
от задължение - да е.
Остава космосът. И чакане
на някой нов космичен ден.
А междувременно - навсякъде
животът е осъществен.