ХуЛите - ходене, вода носене…

Тъй както си вървя
по гърдите на Родопската земя,
любопитството ми рязко се запря
пред облаче от пеперуди,
приземени в съхнещата локва
в зноя на деня,
сред прашен макадамов път.
Жажда!
Чурулик на водоскок,
гъргорене в ума замъти.
Защо от влагата в пръста,
а не от бистрата река
утоляват те телцата пъстри!?
Направих крачка, две…
и както бяха скупчени и близки,
припърхаха – завихриха вихрушка.
Отговор върховно ме пое
нагоре –
в първенството на спиралата.
Въздигах се.
После паднах в прахта.
Наравно с тях,
Родилката целунах
по челото,
по силното й тяло.
Бях – и не бях.
Благодата с нежния прашец
в миг отнесох с полета.
Натам, където в пустота
небето брани ни от сблъсъка.

И съм доволното дете,
бузките си навъртяло
със свещената земя.
И мистика…