Къща за ангели

Автор: yotovava
Дата: 04.02.2014 @ 22:40:22
Раздел: Любовна лирика


Някой ангел насръчен в Господния храм разпиля
дълъг наниз от перли и ледени сини мъниста.
И над черния град се прихлупи – и дълго валя
тих снежец - и написа живота ни сякаш начисто.

После плете дантели в стъклата ни потни среднощ.
Престрашено врабче свойте крачки припрени остави.
И се любихме дълго – и дълго! – под лунен разкош,
в барабанния тропот на всички сърдечни октави.

Аз не ти обещах да сме винаги заедно с теб.
Само утре да бъдем кълбо от кълчища и възли.
Непознатият вън, който иде да ни разплете,
дълго в храстите шипкови, смаян, издраскан ще зъзне.

Върху печката къкреше чайниче с билки и мед,
на липа и на лайка ухаеше здрачът безплътен.
Ще увисне над мене оловно, бездънно небе –
подир няколко мига, когато поемеш по пътя.

А сега остави ме – да ти шия наново крила! –
та да литнеш оттук. Ала чуй ме – недей се завръща...
Остани в оня свят – там, където снегът наваля
върху покрива чер на смълчаната срутена къща.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=170753