ХуЛите - Балада за вдовеца

Те пият вечер. Той й сипва вино,
шептящо със любовен словоред.
Усмивката й, ангелски невинна,
разпалва сякаш глухата камина
от виснещ над камината портрет.

Той чуква чашата й, сякаш казва
"обичам те". В живота го мълча.
И липсата й сенчесто пролазва
с онази тежест в неговата пазва,
която не олеква от плача.

Той пие в безглаголно дълго време
и се преселва в нейния портрет.
А после във картината ще легне
като детайл леко пренебрегнат,
като едва загатнат силует...