ХуЛите - Референдум

- Така повече не може – тропна по масата Бай Симо Политиката, та разля чайчето с конячето на Митьо Семето, изправи се и като посочи с пръст „Пенсионерският клуб” отсреща патетично продължи:
- Не може и не трябва да се търпи, тия отсреща да ни неглежират. Кое им дава правото, безплатните кебапчета преди избори ли, безплатните екскурзии до Бузлуджа и за контра протести пред Президентството ли, или пък бившите им привилегии, та да са пак привилегировани, да се топлят вътре безплатно, да си пийват безплатни чайчета, а нас да държат настрана от тези и други разни благинки. Референдум искам, квартален Референдум – тропна този път с крак Бай Симо и си остана прав.
Тез’ слова отначало сюрпризираха обществото и най-вече Семето, който погледна жалостиво и доста намусено разсипаната по масата живителна течност, но най-бързо се окопити Академикът, който въобще не е академик. Той залови сбръчканата кожа на гушата си, разтегна я надолу, та заприлича на пеликан и дълбокомъдро откри дебатите по повдигната тема:
- Туй, Референдумът не е проста работа, Симич. То не е, като да чоплиш семки на стадиона и да плюеш във вратовете на предноседящите. То си иска разгласа, мотивация, организация, координация, субординация и най-вече, с пари става тази работа, а пари няма-а-а-а – провлече глас Академикът и си пусна гушата, та пак замяза на себе си.
- Чакай-чакай – избърза да ме изпревари Семето. – Щом е за Референдум и аз съм „за”, щото от кое време се надяваме и ние да влезем в този Клуб, и тъй поне малко да се пооблажем кат’ народ, но как ни броят там не знам, ама все сме отвън и за нас благинки няма.
Тук най-сетне успях да се включа и аз:
- И аз съм за Референдум, бе брадъри, ама кой ще каже кога? Квартално събрание имаме само там – и соча с глава към отсреща – ама ако остане до тях, значи – никога. Значи, ядец – заключих аз и посегнах към цигарите на Семето.
- С Референдум ще решим кога – бързо се включи пак Бай Симо Политиката, който все още си седеше прав.
- Който ще го насрочи, кои – репликира го Семето, като и той посочи Клуба, и намигна: - значи пак ядец!
- Брех мааму – въздъхнахме хорово всичките и без да сме се наговаряли в хор продължихме: тая работа без бой, няма да я бъде!