ХуЛите - Из Хроники за България 3

Последен танц
на вятъра с мъглата.
От някъде
простенват лешояди.
Обесихме
на клоните вината,
по-мъртва
от студени звездопади.

Във тихото
на нощния покров
задгробен глас,
Паисиев прошепва-
история велика
за народ,
пред който
нявга всеки трепвал.

И може би
в мъглата е мираж-
развява вятър
конските опашки,
и сякаш плачат
всички те за нас-
убийците
на нация юнашка.

В руините
стърчи камбанария,
пречупена
под старото величие,
животът
е последна вересия-
да се научим
на обичане.