ХуЛите - Приказка за една любов

Любовта ни роди се
в месец без име -
тринайстият месец
на странна година...
И всичко започна
с внезапно признание.
С Голготския връх
на сластно стенание.
Където преля ми
от своята младост
и вкусихме заедно
безумната радост.
Бях жеравът черен
пренесъл те после
над Стикс и над извора
с вечни въпроси...
Щастливо се сляха
душите ни в храма
в свещено Очакване
само за двама...
Живяхме безсмъртни
и волни дордето
затвори ни
в пръстена тежък
небето.
Загледан във тебе
докрай ще остана
в живота си, който
приех като рана.
И нека луната
пак сърп да извие.
В твоята младост
сърцето ще скрия.