ХуЛите - Звездоглед в Розово

Левитираща роза съм от погледа ти през наоблачени ресници. Листче рубиненост по листче перленост разсъблечена. До диамантено разпятие ...

Обсипваш с тичинки от морска пяна косата ми. Лумват чаени светулки. Пулсациите им припламват в зениците на сътворението. Оттам шиповете на въздишащи въгленчета пълзят под кожата. До сънуващите устни на огнището. Дим с ухание на ягодов карамел. Пламък с дъх на хаванска пура.

Пиеш от граалното ми пъпче. Панацея за болките ти. Елексирна омая. В паяжина от капчици роса тялото ти потъва. По вените се стича прозрачен захарен сироп. Въздухът е платноходка. Мачтата се любее ...

Дланите заплитат изригващи залези без изгреви в ширит около талията ми. Жеравни пера никнат по гръбнака ти. Не е е, не отлитай към утре. Греховността още не е допълзяла. Ябълката е недокосната. На дървото на невинността провесвам и всяка твоя грижа. Забрави суетата. Тъгата. Достатъчно сезони вехнах по олтари, за да те опростя.

Обещах ти приказност и виж – от роза се превърнах в звездоглед. За да усещам само обятията на твоята среднощна лъчезвездност. Замених гордата си трънливост с ангорска влюбена настръхналост. И обичам да ме измисляш като Твоя ... Звездоглед в Розово.

Повярвам ли на измислиците, те са моята приказка на живо.