ХуЛите - По вените на ехото зазорява сърцето ми

Ще се завърна в теб, небе,
с кленови стъпки,
като пролет в зимни прегръдки.
Не може безкраен да е светът,
ако поне веднъж не си умирал
заради едно обичане,
а молитвите на съня
те разливат по пясъчните гърбове
на пустините
и колкото и да са напукани сетивата ти
от изгреви
бездните са все така синеоки
и копнеят за твоята искреност.

Но ето че скръствам ръце,
непонятно и бясно рисувам престол
върху кожата на времето -
кой би повярвал, че ме е имало,
ако не оставя две думи
в гората по видело,
а после да пребродя гласовете на всяко дърво,
шумнало изневиделица
и да отпия глътка вятър,
а по-нататък...

Осъмвам небе.