Фантазии на Мимба в Чудовремието

Автор: miglena
Дата: 08.01.2014 @ 13:08:12
Раздел: Други ...


Огнени мостове между измеренията

Имало веднъж едно Дъждовно време, което отвявало перчемите на слънчевите чадъри и заплитало косите на звездни самодиви ... Бродело по върхарите на Орион, къпело се в поточетата на Андромеда, яздело пегаси по прериите на Касиопея ...
Но най-обичало да разпалва огньове край бреговете на измеренията – да осветяват небесните пътеки и да сочат посоката на надеждата.

А когато Дъждовното време се изтягало в постелята си от пухени пера от опашки на комети, огньовете се превръщали в искрящи мостове между измеренията ... И само същества с чисти сърца можели да преминават по тях без да се изпепелят ... А една жар-птица събира съчки от горите на божествата и оживотворява огньовете, за да пулсира пламтящата кръв на мостовете и наяве и насън, в чудовременност.

Синьолепие от Вълшебландия

В едно чудовремие бях делфин и сънувах, че съм човек ... Сега сънувам, че съм синьо безмълвие сред езеро от синчец, теменужени мъгли и седефена омая ... И изгревите са само делфинени съновидения в трептящосиньо ... Докато звездите са океан от планктонена искрящост ... пулсираща в синьосънието ... Нищо, че мислите са слепи за това синьолепие от Вълшебландия. Нали там пък мисли няма, само вибриращи дъгопищности и левитираща обич.

Пътуваш ли натам, в попътния ти вятър ще има дъх от мен. А пристигнеш ли, ще те посрещна с греяно вино от лозята на Кибела. Пих от него и съм несмъртна. Но за какво ми е безсмъртие, ако ти си отвъд границите на чудовремието ... където радостта е луна, по всяко облаче е изписана незабравима наша приказка и всичко е живо и съществува само (за)ради теб и мен ... А ти си навсякъде и във всичко като седмонебесие от докосвания на синевата с устните на изгревите ... и на залезите с пъпчето на вселенското синьосияние – без точка или многоточие

Чудолудие

Ако бях капчица перлена роса, щях да кацна на ръба на чашата ти ... Ако бях пчелна царица, щях да превръщам всяко твое слово в медозвездна амброзия ... Ако беше звънтящ чан, всяка мелодия би заглъхнала сред всемирнолюбие ... Ако беше златар, щях да нося диадемите, които ми извайваш от лъчеписности ...

А всъщност, в немислимото наглед „Ако” сме „все едно” (за)Едно сред безбрежността на океани за пиратстване и орбити за пропътуване из необятностите на времеизмеренията със слънца във всевъзможни цветове. Пътувам с теб, закътана в червеноперково коремче и ми е пеперудено и фениксирам след безтегловностите на ръба на мечовете на привидностите и илюзиите.

Чудолудият живот с теб е мантра за вълшебна нирванност в приказната ми, фантастична истинност.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=170019